Чистота и мерки против насекоми В минало време омарчевци се грижели за хигиената си предимно в домашни условия. Освен ежадневното сутрешно миене, къпането също ставало в къщи със затоплена вода, като избягвали „ходенето на (обществена) баня”. В по-ранни времена вместо сапун използвали пръст, пепел, трици и тревата „ръка сапун” – за измиване на мазнина. Малките деца били къпани 2-3 пъти седмично и чистотата била на почит. На подбив казвали за неумитите: „Ходил е на баня, когато го е къпала майка му!” Ползваше се „домашен сапун” - възварява се вода в бакър, в който е поставена пепел. После се оставя да изстине и се „утаи” (избистри) водата. От тази вода се взима 12 литра и 6 кг. „джумерки” (изпопържени парчета от сланина) или 3 кг. мас и едно кило сода за сапун. Поставят се в бакър над огъня, за да заври бавно, на слаб огън, докато кипне. Ако домакинята иска сапунът да е бял, в сапунената смес добавя 250 гр. морска сол или чувен. После сапунената смес се излива в тава, оставя се там да изстине и се втвърди. Реже се с нож на калъпи и се оставя да изсъхне. Употребява се за пране. Домакинята взема коритото за пране, поставя го върху постлано одеало, нарежда до коритото бельото за пране, сапуня, топлата и студена вода и кратуна за сипване. Зимно време прането се извършва в кухнята на къщата, а лете на двора. Мръсната вода „помия” се излива в съд и се изхвърля след приключване на прането. По същия начин се перат и дребните вълнести масали, покривки и друга покъщнина. Връхните гащи, навуща, черги, елечета и ентерия, пояси и др. се перат без сапун в улука на кладенеца или на чешмата. След изтъкаване платното за ризи се бели, т.е. пере и суши няколко пъти на ден. Обаче преди това се държи една нощ в „лайняна” вода, в ператник. На сутринта се изважда и пере на чешмата в улука, докато побелее. След това се „дръсти” (пере в улука), „буха” с бухалка, пак се суши на тревата край чешмата и т.н. докато след два-три дена се избели. Ако сушенето на платното става в двора то се поставя на „дръвника” и оградите (плетени дувари и платища). Мъже и жени мият главите си и къпят децата с топла вода и сапун. Някога жените употребяваха печена на огъня хума, разтворена с топла вода и оцет. С нея мажеха косите си, за да се чешат по-лесно и не изкарват „плъчка” (опадали и оскубани косми). След измиването дългите коси се „чешеха” (решеха) и оплитаха на „коси” (плитки). Това ставаше всяка седмица. Жените се къпеха много по-често от мъжете. 76 Поради голямата чистота, която поддържаха омарчевци, в къщите им нямаше въшки. Понякога през лятото се появяваха бълхи, но ги унищожаваха безпощадно. Бельото на членовете на семейството се дезинфекцираше с възваряване след изпиране. Понякога в с. Омарчево се появяваха комари, тогава съществуваше „Бухалийския гьол”, но те изчезнаха след пресушаването му. В стаите на омарчевските къщи през лятото се намират дребни комарчета, наречени „папатаци”. Тях и мухите омарчевските домакини унищожават с пръскане. Проветряването на стаите в омарчевските къщи е много удобно през прозорците и вратите на стаите. Поддържане на чист въздух и благоухание в стаите се подсилва с миризливи цветя и плодове като дюли, ябълки, круши, миризливи билки и есенции.